Да започнем с това как вие и компанията ви се адаптирате към руския конфликт в Украйна?
Проблемът ни е да обясним, че в Украйна има бизнес. Че все още работим. Хората си получават заплатите. Ние оцеляваме. Докато всеки гледа помощите, военната помощ, но не и финансовата.
Нашата компания е в Южна Украйна, където сме инвестирали достатъчно пари, над 2 млрд долара в последните 20г, за да разработим инфраструктурата, пристанищната инсталации, речната навигация, за да направим украинското зърно силно конкурентно и в резултат на това Украйна стана третия най-голям износител на суровини.
Заради войната цялата навигация по Днепър и пристанище Николаев бяха затворени. И все още има блокирани кораби в Николаев, над 100 кораба са там. Никой не обяснява причината. Освен това сме много благодарни на инициативата на ООН, защото Украйна успя от 20 юли досега да изнесе 20 млн тона зърно.
Благодарни сме на европейската общност, която се опитва да създаде линии на солидарност по Дунав. Ние инвестираме в нови логистични вериги, за да намерим начин да осигурим украинските фермери да получат доходи. Да започнат отново да сеят. Защото светът има нужда от повече храна.
С по-високите логистични разходи, печалбите на фермерите са по-ниски и вече виждаме резултатите.
Днес всички се работят за изнасяне на украинското зърно, но никой не мисли какво ще прави догодина.