Миналия петък ми казахте като ударихте по масата на срещата на МВФ и Световната банка, че това не е банкова криза и бяхте прав. Много отношение не е. Дали обаче това не е началото на криза на кредитирането? Ще стигнете ли дотам?
Не помня да съм удрял по масата.. Но наистина попитах, дали не може да спрем да я наричаме криза. Това не е криза. Това са трусове.
Ще ви разочаровам като кажа, че това не е криза на кредитирането. Това е свиване на кредитирането.
Има разлика. Кризата в кредитирането засяга цялата икономика. Има мащабни последици. Свиването на кредитирането има последващи ефекти. Би трябвало да говорим за последващите ефекти, основният проблем. И съответно той ще се отрази на по-малките бизнеси повече, отколкото по-големите.
И второ, би трябвало да говорим за това, което ни казват цифрите. Че определени модели са под изключителен натиск в свят на по-високи лихви за по-дълго време.
Това е светът в момента.
Така че тези цифри ни показват имената. После ще забележим разходите за бизнеса да растат. После капиталовите изисквания ще се повишат. Просто за тези банки ще стане по-трудно да работят в такава среда.
Връщате ни към израза от преди малко. Оцеляване, но не процъфтяване. Големият въпрос, който задаваме в последния месец и на който се опитваме да отговорим е доколко всичко, което описахте сега замества повишението на лихвите от Фед? Може ли да си правим такива изводи?
Трудно е. Ще има известно заместване, но както знаете, очакванията са от 25 до 200 базисни пункта. Мисля, че 200 базисни пункта звучи твърде много и най-вероятно ще са 25 до 50. Но да не забравяме, че говорим за време и продължителност.
Това ще се усеща със закъснение. Но сега имаме проблеми с инфлацията. Така че всичко това прави по-трудна задачата на Фед да лавира пред тази трилема: ценова стабилност, максимална заетост и финансова стабилност.