Докато продължаваме да следим силата на отварянето, вие казвате, че все още опасенията за Китай са начело в списъка ви с тревоги. Дълговете на местните правителства и лошото качество на активите ли са нещата, замитани под килима в последните години?
Да, точно така. Краткосрочните данни са особено оптимистични, особено в луксозния сегмент, където много от европейските производители доста добре се справят в Китай. При активността – хората излязоха от домовете си и реалните данни показват, че са на нивата от 2019г. Данните за износа за март бяха добри.
Последните данни обаче показват известно забавяне. Забелязваме намалено потребление на дизел, 8% спад в морската дейност.
Така че ме тревожи как ще се развиват краткосрочните данни занапред.
Втората част от уравнението са имотният сектор и дългът.
Може да са добри маржините, благодарение на потреблението, но ако не се направят структурните промени, каквото намерение правителството няма, ще се стигне до страхотен проблем, който ще дръпне икономиката надолу. Чрез забавени продажби на имоти, особено в треторазредните градове.
Започваме да забелязваме много силни разлики между богатите и големи градове, където имотите са добре и хората си купуват чанти Gucci и 60% от имотния пазар, който е в градовете от трета линия и след тях. Очаквам те да продължават да имат проблеми и това ще се отрази на икономиката.