Първият гуру на диетите

"Три зли обичая постепенно се утвърждават в нашата Италия. Първият от тях е пристрастяването и церемонията. Вторият е ереста, а третият е невъздържаността".

Това е Луиджи Корнаро, първият гуру на диетите.  Италианският търговец от XVIв. нарича преяждането ..."Това зло!"

И фактът, че то е толкова разпространено е... "Злодеяние!"

Корнаро казва, че преяждането е чревоугодничество, буквален грях и твърди, че по-малкото количество храна е не само по-добро, но и по-морално:

"О, окаяна и нещастна Италия, не виждаш ли, че неумереността убива всяка година сред твоя народ толкова голям брой хора, колкото биха загинали по време на най-страшната епидемия, или от меча или огъня на много кървави войни".

Ясно е, че той е обичал диетата си и е писал за нея есета, събрани в книгата "Изкуството да се живее дълго". В много отношения, това е първата голяма модна диета. Успехът ѝ бележи ключов момент в нашата трансформация от култура на здравето в култура, обсебена от теглото.

Когато става на 40г. Луиджи започва да се замисля за диетата си. Вече е болен и доста нещастен. Имал е подагра и всякакви стомашни проблеми. Нещо, което описва като постоянно ниска температура. Казва, че е опитал почти всичко възможно, за да се почувства по-добре. Лекарите му имат една последна идея. Предписанието било да яде по-малко:

"Моите лекари ме предупредиха, че ако пренебрегна прилагането на това средство в кратък срок ще бъде твърде късно да се извлече каквато и да е полза от него. Защото след няколко месеца със сигурност щях да умра".

За да е ясно, това бил доста радикален подход към храненето по онова време. Богатите хора тогава ядели и пиели големи количества от всичко, което им харесва. Но Луиджи е отчаян, затова приема съвета.

Той започва да яде само по 350 гр храна на ден, един яйчен жълтък, хляб, малко месо и малко супа. Освен това изпива 400 грама вино. Хей, човек не може да живее само с жълтъци.

След няколко дни на ограничения, Луиджи вече се чувства много по-добре. След една година той е нов човек. Може да се качи на коня си без чужда помощ и лесно изкачва хълма пеша.

„Изкуството да живееш дълго“, с помощта на новоизобретеното книгопечатане става първия бестселър за диети в историята. И в книгата си Луиджи не говори за теглото си, а само за здравето си: "Радостта и мирът се настаниха в сърцето ми и никога няма да го напуснат".

Луиджи живее дълго, въпреки че има някои спорове дали е умрял на 98 години? Или е живял до 104-годишна възраст? Така или иначе, доста добре. В един момент Луиджи яде само по един жълтък в продължение на два дни, което очевидно не е достатъчно, за да се живее. И въпреки че може да изглежда доста нестандартно, в други отношения, всъщност това е доста модерно хранене.

Днес много хора правят това. Крайното ограничаване на калориите с изключване на цели групи храни, приемани на малки порции.

Неговата история е модел за почти всяка хитова диета, която някога е съществувала: "Реших да посоча в този кратък трактат, каква фатална злоупотреба е порокът на невъздържаността".

Но съвременната наука ни показа, че не си по-здрав, ако тежиш по-малко. Това послание определено се е изгубило. Приравняването на преяждането към чревоугодничество и грях може би носи повече вреди, отколкото ползи.