Вие писахте във Financial Times, че сте отразявали две финансови банкови кризи в миналото. С какво настоящата се различава от тях?
Имаше нещо особено впечатляващо, защото в известен смисъл тя прилича на останалите. При банковите кризи винаги става дума за срив на доверието в банковата система. Банкирането с частичен резерв не е ефикасно без доверие. И точно това предизвика натиска върху банките. Но това, което беше различно този път беше бързината на реакцията и бързото разпространение. Защото в голямата си част всичко протичаше в социалните мрежи и чрез каналите за мобилно банкиране.
Това, което установихме е, че системата на Фед за овладяване на банковата криза просто не е в 21 век, когато се опитва да овладее паника.
Установихме също и че рисковете от разпространението на проблема за малките и средни банки са много високи в един свят на социални медии и мобилно банкиране. Това ни връща към кризата със спестяванията и заемите, когато никой не го беше грижа за фалита на малките банки, защото нямаше такава верижна реакция.
В днешния свръх свързан свят на дигиталните финанси и социални медии наистина има значение дали ще настъпи паника, дали доверието ще бъде загубено.
Добрата новина е, че всъщност от тази криза има много малко загуби – 22,5 милиарда долара според FDIC – а това е много малко в сравнение с банковите кризи от миналото.
Лошата новина е, че SVB се оказва по-скоро симптом, а не причина. Тя е симптом на факта, че финансовата система разполагаше с твърде много евтини пари за твърде дълго време. Много финансови институции и инвеститори направиха доста глупави залози с тези евтини пари като се ангажираха с някаква версия на кери търговия, а все някога тези сделки ще изискват плащане.
Смятам, че най-добрият начин да гледаме на случилото се през март като на симптом, а не причина на една финансова система, която е сериозно изкривена.