"Трябва да избирам кой пациент има най-голям шанс за оцеляване. Не бива да е така",казва анестезиологъ д-р Акил Авад..
Медицинската сестра Джени Патерсън казва, че а ко един пациент я вика в коридора, не може да им отговори, защото е на път към някой, който е по-зле.
През последното десетилетие, д-р Акил Авад и медицинската сестра Джени Патерсон от Стокхолм са на предна линия на кризата в здравеопазването, обхванала няколко части на Европа.
След години на недостатъчно финансиране, ковид и бързото застаряване на населението, здравните системи на континента са изправени пред потенциален срив.
Увеличените случаи на грип, ковид и респираторните вируси напълниха кабинетите за спешна помощ през зимата, а медиците от Рим до Берлин излязоха да стачкуват заради недостига на персонал и заплащането.
"Болниците ни са пълни почти всеки ден и това води до ситуацията "един вътре, един вън“, в която се налага да избираме между пациентите, които се нуждаят от болнична помощ. Постоянно сме принудени да нарушаваме правилата, да нарушаваме рутината и нашия морален компас", казва д-р Авад.
Ситуацията се изостря от нарастващите структурни проблеми. В цяла Европа разходите за здравеопазване се запазиха като процент от БВП в продължение на повече от десетилетие, дори когато разходите за лекарства, диагностика и лечение се увеличиха, в резултат на което заплатите са в застой и има свиване на болничните бюджети.
Въпреки че разходите скочиха по време на пандемията, голяма част от тях отидоха за еднократни и спешни разходи, като допълнителни легла и ваксини срещу коронавирус.
"Кризата започна преди коронавируса, въпреки че той тласна нещата до критичната им точка. Днес нямаме никакво време за почивка, след като наднормените часове са прекомерно много. Все по-лоши условия на труд и все по-голямо натоварване на работа", казва сестра Петерсън.
Друг проблем е застаряващото население на Европа. Грижите за по-възрастното население обикновено са по-скъпи. През 2020 г, около 1/5 от населението от 448 млн в ЕС е на възраст над 65. Това са 0.3% повече, отколкото преди десетилетие. Здравните работници също остаряват. По данни на Световната здравната организация, застаряването на здравните работници в Европа е "бомба със закъснител".
Във Франция например, почти половината от лекарите са на възраст над 55 години. Осигуряването на по-устойчиви здравни системи ще изисква от държавите в Европа да увеличат разходите си.
Здравните специалисти, с които разговаряхме молят за пари от години, но често са били пренебрегвани от политиците. Те търсят еднократни решения, които се харесват на електората. Защото поправянето на европейското здравеопазване ще бъде скъпо. По данни на ОИСР, нейните членове ще трябва да похарчат средства за 1,4 % от БВП, за да направят здравеопазването по-устойчиво. И по-голямата част от тази сума да отиде за персонала на първа линия.
При сегашните условия, изнервени здравни работници могат да решат да напуснат професията си и това ще доведе до ефекта на снежната топка.
"Ако здравната система продължава да изглежда така, няма да остана още много години. Няма да мога да го понеса", казва Джени Патерсън.