Йелън каза, че дерегулациите може би са стигнали твърде далеч

Една константа в тези смущения е стария дебат за ролята на правителството в регулирането на финансовия сектор.

Различни вълни на финансови регулации често бяха следвани от целенасочени усилия за дерегулация, обосновани на убеждението, че регулациите са неефективни и потискат финансовите иновации и икономическия ръст.

Преживяла съм подобни усилия. Например мащабния отпор на въвеждането на закона Дод-Франк. Моят отговор винаги е бил, че стабилна и устойчива финансова система не само е съвместима с отговорни иновации и устойчив ръст. Дори всъщност е предпоставка за тези цели.

Благоденствието ни зависи от работата по опазване на финансовата стабилност преди да настъпи криза. Също както прилагането на строг противопожарен план може да попречи да се разпали огънят.

Това послужи през 2020г, когато глобален наплив към кеша, воден от пандемията постави под изключително напрежение финансовата система.

Десетилетие на целенасочени усилия за подобряване на финансовата стабилност, наред със съзнателни намеси на публичния сектор ни помогнаха да предотвратим възможно най-лошия икономически резултат.

Тези усилия дадоха резултат и в началото на месеца, когато преживяхме два банкови фалита, благодарение на по-силната финансова система и по-трудните уроци от глобалната финансова криза.

Постигнахме значителен напредък в последните 15г. Но последните събития показаха ясно, че предстои още работа. По време на ковид пандемията и отново този месец трябваше да викаме пословичната пожарна команда. Под формата на интервенции на Фед, FDIC и Министерството на финансите.

Тези събития ни напомнят за спешната нужда да довършим работата си. Да финализираме реформите след кризата, да помислим дали дерегулациите не са стигнали твърде далеч и да поправим пропукванията в регулаторния периметър, който се разкри от последните удари.

Трябва да и да обърнем внимание на новите области на риск.