Финансиране на енергийните проекти

Днес в предаването ще говорим  за това как банките и проектите, които те финансират  могат да служат за ранен индикатор на темповете на енергийния преход. По оценка на BloombergNEF, от всеки долар вложен от банките във финансиране на алтернативни и традиционни източници, едва 20 цента са отделени за ниско въглеродни енергийни доставки. С нас е Али Азади, директор „Изследвания“ в BNEF. Четох доклада ви преди да водя дискусия за устойчивата енергия и ми направи впечатление, че макар толкова много банки да са подписали и обещали нещо, от счетоводните им отчети е видно, че се финансират повече проекти за изкопаеми горива.

Точно така е. Съотношението за банките е 0,8, но то е като цяло в съзвучие с цялостното съотношение на инвестициите в ниско въглеродни и изкопаеми горива, което е около 0,9. Не можем да очакваме банките да се представят по-добре от енергийния сектор. В същото време, ако разгледаме сценарии, които да се в съответствие с Парижкото споразумение, то съотношението трябва да нарасне поне четири пъти до 2030.

На КОП23 видяхме много банки да подписват и да стават членове на финансовия съюз за постигане на „нетната нула“. Дали поне тези банки се представят по-добре от останалите?

Да, те се представят по-добре. Днес има 126 банки членуващи в този банков съюз като част от GFANZ и те са обещали да постигнат целите по финансиране на нетната нула до 2050. Ако разгледаме съотношението при тези банки, то е около 0,93, а при банките извън съюза съотношението е 0,63. Така че те се представят по-добре, но трябва да се представят още по-добре за да отговорят на целите на Парижкото споразумение.

Какво ви подсказват регионалните варианти на това представяне? Какво забелязвате?

Отчасти, те са отражение на регулаторната среда, в която се намират централите на банките. Но по-важен фактор е състоянието на пазарите, които те обслужват. По регионални показатели водещи са Европейските банки и това е очаквано – съотношението там е 1,4.

Това вероятно се дължи на сериозния надзор, на който са подложени тези банки и синхрона им по отношение на целите на собствените им държави в тази област.

По-важното е, че тези банки откриват по-доходоносни проекти на собствените си пазари както и на пазарите по света.

Да не забравяме, че не е много честно да очакваме банките да финансират нисковъглеродни проекти, ако няма предлагани достатъчно изгодни енергийни проекти с нисък въглероден отпечатък.

Регулаторите и политиците по света трябва да се замислят как да решат структурните проблеми, ограничаващи изгодните проекти за нисковъглероден енергодобив.