Зададох въпроса на Сонали, дали това е спасяване или не. Тя просто каза, че няма значение в момента. Успя ли това да подкрепи доверието?
Да, правилният въпрос е какво е доверието? Знаем, че доверието е най-важното за потребителите и корпорациите. За нас има много измерения.
Как работи моята банка? Прозрачна ли е с мен? Внушава ли ми доверие?
Държавната намеса може да го затвърди. Но са нужни действията и на банките, които да си помислят как това дълго утвърждавано доверие да се запази. Защото поне добрата новина е, че потребителите им вярват.
Когато сме правили наши проучвания банките винаги са с най-голямо доверие. Дори и след пандемията особено американските потребители един от всеки четирима каза, че вярва повече на банката си.
Така че това е моментът на изпитание за тях, ще издържат ли на доверието?
Какво трябва да направят след това, особено малките, регионални банки, които са под натиск.
Те могат да си помислят още веднъж. Да се запитат кои са уроците, които трябва да научат от последните събития при банките.
Закъсалите банки бяха уникални и насочени само към няколко бизнес сегмента, не бяха универсални или водещи банки.
Но има много уроци. Неща, които могат да се случат в управлението, контрола.
Затова биха могли да си помислят и да си огледат балансите. Да видят откъде идват депозитите им. И след това да се запитат дали биха могли да опреснят стратегията си. Да погледнат най-общо на нещата и да се запитат как биха могли да станат по-силни и да се възползват от този опит.