От всичко това научих две неща. Първо, че лихвеният риск вече не важи ако сте банка. Би трябвало да бъде поет от Фед. И че всички депозити ще бъдат изплатени, без значение дали са застраховани. Това са много драматични заключения. Правилни ли са?
Мисля, че първото е невярно. Защото акционерите и притежателите на незастраховани облигации на SVB и всяка друга банка, която се окаже в тази ситуация са 100% изложени на този лихвен риск.
Смятам, че вероятните последици от това, което направиха Фед и Федералната корпорация за застраховане на депозитите FDIC е изолацията на депозантите от този риск. Това е ново и много, много важно.
Фед обаче създаде механизъм, чрез който банката може да му изпрати облигациите, които са под номинала и да получи пари по номинала. Това дава на банковата система повече време да се адаптира много бързо към повишаващите се лихви. Това означава ли, че Фед вече разполага с инструментите да продължи да се бори с инфлацията като продължава да повишава лихвите много бързо и да се увери, че банковата система е в състояние да се приспособи към тези темпове на промени?
Смятам, че в това отношение има по-малко последици, отколкото бихте си помислили най-напред.
Първо, вторият въпрос. На заседанието си Фед би искал да направи каквито промени смята, че са оправдани от състоянието на реалната икономика - инфлация и заетост. И да не се ги смесва с това. През следващата седмица ще научим на базата на действията на пазарите дали се чувстват уверени да го направят.
Диапазонът на действие смятам, че е 25 до 50 базисни пункта и подозирам, че сигурно водят много оживен дебат кое от двете да изберат.
По отношение на другия ви въпрос, наистина не вярвам това да изолира банковите инвеститори.
Едно от най-големите последствия, което се отразява в оценката на много банки, е че вероятно в даден момент регулаторите ще започнат да правят по-смислена оценка на книжата с падеж. Каква е реалната им стойност, каква е пазарната им стойност. Когато го направят, може да принудят много от тези институции да увеличат допълнително капитала.
Този инструмент подпомага ликвидността на маржините. Защото вместо да им позволи да заемат 85 цента на долар, им дава 100% цента на долар.
Но според мен това няма да бъде разликата, според която дадена банка ще излезе от ситуацията или не.
Ако трябва да обявите реалната пазарна стойност на облигациите, държани до падеж, променя се ли напълно колко пари банките могат да кредитират? Говорим ли за по-дългосрочно затягане на монетарните условия и повече нежелание от банките да кредитират?
Първо, не съм казал, че това ще стане..
Но може да стане. Има голяма вероятност да имаме някакви регулации.
Да, но може да не промени счетоводните стандарти. Може да кажем да поискат банките да отчитат в капиталовия си буфер пазарната оценка на портфейла инструменти, държани по падеж. Което не чак толкова налудничаво да се направи.
Това може някакси да затегне финансовите условия, защото балансите на банките или ще трябва да се свият, или да наберат капитал.