Кога тогава един договор струва нещо? Миналата година споменахте за голям интерес от Пакистан, от Индия, Виетнам и някои страни в Африка за вашия втечнен газ. Как вървят преговорите?
С тези страни ти се къса сърцето, защото на тях им трябват най-важните неща в живота. Торове. Без торове, не могат да си нахранят народа.
Почти ти е мъчно да им начислиш цената, която е в момента на пазара.
Трудно е да се помириш после със съвестта си, при такива цени.
Бихме искали да можем да направим нещо за страни като Бангладеш и Пакистан. Нещо малко по-евтино. Не знам толко как да го структурирам.
Но преди това трябва да започнем проектите. Така че засега се опитваме да направим финансирането. По-късно ще се справяме с търговските последици.
За финансирането на дългосрочните договори с кого говорите?
Не вярвам, че ви трябват дългосрочни договори.
Значи дял?
Дял. Да в компанията.
Как вървят тези преговори?
Те вървят много добре, защото за последните 18 месеца много от потенциалните партньори разполагат с пари. Преди 18 месеца гледаха какво става, особено след 2021г., когато цените в Европа тръгнаха бясно нагоре. Политиците най-напред казаха, че това е заради студената зима.
А не беше вярно. Това е основен проблем на по-малко предлагане в сравнение с търсенето. И изведнъж те връхлита след десетилетия на повече предлагане, отколкото търсене.
Но какво става ако цените на природния газ останат ниски. Ниски – под 80%. Но пак много по-високи от обикновено. Ако природният газ не получи допълнителния пик, парите ще избягат ли?
Цените сега са 15 долара MBtu за останалата част от света. Това е сезонно. Бяха 30-40 долара само допреди 6 месеца.
С настъпването отново на топлия сезон, те пак ще скочат.
15 долара MBtu е еквивалента на петрол на 120 долара. Това не е евтино.
Ако Европа иска да се убеди, че 15 долара MBtu е достъпна цена, да отидат да питат избирателите си и да им обяснят защо ютилити компаниите им пращат тройни сметки.