Притеснявате ли се за Иран? Много страни в арабския свят се притесняват за Иран. Но в спора със Саудитска Арабия вие заемахте иранската страна. И май Иран не е толкова голям проблем за вас, както за Саудитска Арабия?
Страхът за мен не е за Иран. Най-напред ни страх е за самите нас и за региона. Заради поведението. Имам предвид лидера. Аз не съм един от тях.
Мисля, че ако можехме да контролираме щастието си и разочарованието си, ако можехме да управляваме яростта си, щяхме да го затворим в една кутия и да кажем: "Добре, ние имаме някои различия с една или друга страна, но те трябва да бъдат обсъдени по цивилизован начин“. Да кажем: „Ако имаме някакви предизвикателства и ако сме съгласни, че Иран е главния враг, какво да правим? Дали чрез преки преговори? Или чрез война, която никой не иска, защото не е в наша полза?
Проблемът е, че това решение не зависи от нас, защото сега не сме в такава позиция. Заради това, което казах за Сътрудничеството на страните от Персийския залив. Трябва да поемат водещата позиция за региона и да кажат: „Като имаме проблеми с Иран, дайте да седнем и да ги решим, честно и откровено, за да постигнем решение“. Защото аз смятам, че в региона на Персийския залив трябва да има хармония между Иран, Ирак и членовете на Съвета за сътрудничество на страните в Персийския залив.
Ако успеем да го постигнем, това ще бъде голямо постижение, не само за мира, но и за търговията, за бизнеса и за икономиката на този регион.
Те имат над 100 млн. население, а Ирак има около 40 млн. души. Ние имаме около 50 милиона души. Става дума за общо 200-250 милиона души. Богати страни с много петрол. Представете си какво можем да постигнем.