В Европа наблюдаваме базова инфлация, която отказва да отслабне. Доколко разтревожен сте от това?
Трудно е да се твърди, че „отказва да отслабне“. Предполагаше се, че ще продължи да нараства, защото тя се увеличава като следва с известно изоставане цените на енергията. Проблемът е дали ще се понижи с понижаването на цените на енергията. Това е големият въпрос. Тъй като ние анализираме предимно вторичните ефекти, това е проблемът.
Първият компонент на вторичните ефекти е настигането на растящата инфлация от заплатите. Но пък ако причините за растящата инфлация отслабнат, тогава трябва да очакваме, че и цените ще ги последват, цените на неенергийните продукти. Ако това не стане, то ще се наложи паричната политика да бъде много предпазлива.
Като говорим за парична политика, видяхме скок в лихвите от 200 базисни пункта, очаква се повишение от 50 през март, но колко още място има да повишаване на лихвите?
За март не става дума да очаквания, а за наша индикация – точно тази дума използвахме. Повишението зависи от данните и в този смисъл, ние трябва да сме наистина предпазливи преди да кажем каквото и да било.
Затова и решенията се взимат от заседание на заседание. Дадохме индикация за второто ни заседание, заради това, което и вие споменахте – трябва да сме сигурни, че базовата инфлация няма да запази високото си ниво.
Има редица причини тя да е на такова ниво и една от тях, която вече споменах, се дължи на изоставането, с което цените на стоките и услугите следват увеличаващите се цени на енергията. Но освен това има и проблем с търсенето на пазарите на труда в региона, които са много хетерогенни, а в някои от големите държави те са наистина доста затегнати.
Това може да предизвика нарастване на заплатите отвъд съвместимото с инфлация от 2% в средносрочен и дългосрочен план каквато е нашата цел. Ето защо ние следим много внимателно процесите, но аз не съм разтревожен.