От първия миг на този пост съм смятала, че част от добрата служба ще е да знам почти инстинктивно кога е настъпило времето да отстъпя мястото на някой друг. И когато това време настъпи, да имам смелостта да го направя, дори и ако за мнозина в страната и в моята партия това да изглежда прибързано.
С ума и със сърцето си знам, че това време настъпи, че това е правилно за мен, за моята партия и за страната. И така, днес обявявам намерението си да се оттегля като Първи министър и лидер на моята партия. Помолих секретарят на SNP да започне процеса по избор на нов ръководител на партията, а аз ще остана на поста до избора на мой наследник.
Знам, че в страната има хора, които ще се разстроят от това решение и факта, че го взимам сега. Разбира се, в противовес, ще има и други, които… как да го кажа, ще се справят с новината без проблем. Това е красотата на демокрацията.
Но на онези, които са шокирани, разочаровани и дори донякъде ядосани на мен, ще кажа: моля ви, знайте, че макар да е трудно, а за мен това е много трудно, решението ми корени в чувството за дълг и любов. Трудна любов, може би, но въпреки това любов към моята партия и преди всичко към страната.