Въпрос, който мнозина задават е: как изглежда спадът? Ясно е, че се спускаме надолу по склона на инфлацията, но някои хора казват, че началото е лесната част и става все по-трудно. Подсказват ли ни данните дали става по-трудно да продължим спускането по склона на инфлацията?
Точно това ни казаха ревизиите – това е маратон, а не спринт. И точно към тези думи трябва да се върнем, докато се готвим за най-трудната отсечка. Базовата инфлация, базовата инфлация без разходите за жилище е именно точката, над която се съсредоточават Фед, а оттам произлизат и тревогите им. Дали заплатите ще създадат твърде висока долна граница на инфлацията, а при някои измерватели на инфлацията това е половината от индекса.
Важно е това да не се забравя. Много по-трудно е да се слезе от 4% на 2%, отколкото от 6 на 4% в този базов измервател от индекса на разходите за лично потребление. Там е фокусът на Фед и това е най-трудната миля.
В историята има много централни банки, които не са успели да финишират, а финалната линия не може да се премести по-близо докато те не се приближат до нея. Защото тогава е възможен по-системен, по-траен ръст на инфлацията и нараства заплахата от стагфлация.
За момента не сме близо до такъв сценарий и това е добрата новина. Фед все още имат много време, за да се справят с това. Опитвам се да гледам оптимистично на ситуацията, защото сърцето на Фед май беше разбито на свети Валентин.