Лари Самърс за данните за работните места: Много объркваща картина

Трябва да започнем с данните за заетостта от петък. Когато излязоха си помислих, че са грешни. Невероятно – 517000 нови работни места при нивото, на което вече сме!

Силно над консенсуса. Далеч извън очакваното. Трудовият пазар се държи съвсем различно от много други индикатори в икономиката, при които има някои признаци, особено в производството, за забавяне.

Много объркваща картина.

Едно от обясненията може да е, че хората все още се тревожат колко още ще получат от работната си ръка при положение, че хората работят вкъщи, доста отсъстват, както и различни постковид промени.

Те просто си мислят, че каквито и работници да намерят, не трябва да ги изпускат.

Но май имаме много работници за търсенето в момента и производството в икономиката. Въпросът е дали целият този доход ще бъде похарчен и ще повдигне икономиката.

Дали ще няма да се окаже, че в даден момент хората ще разберат, че имат твърде големи запаси и работна ръка и тогава ще настъпи доста рязко спиране?

Трудно е да се разбере.

Преди година по това време бях съвсем наясно какви да дисбалансите и как ще се развият нещата, но сега нямам тази увереност.

Може ли така да расте трудовият пазар без заплатите да се повишават повече от очакваното? Над 4,4% за година за месеца, което е 0,1% повече, от очакваното. Не е толкова много. Ще се повиши ли инфлацията от заплатите, което да ни създаде проблеми?

Това е основният въпрос. Върнах се и погледнах прогнозния модел за свободните работни места, който ползвах преди година, за да обявя, че се насочваме към значителни проблеми с инфлацията в заплатите.

Открих нещо много интересно. Че този модел прогнозира съвсем точно инфлацията в заплатите в момента. Но е далеч от инфлацията в заплатите от края на 2022г.

Така че през 2022г. имахме ускорение над прогнозираното от моделите. Сега виждаме при заплатите това, което имахме при цените.

Основният въпрос е в това, че инфлацията силно се повиши, а сега спада много бързо.

Интересно дали тя ще продължи да намалява бързо в духа на последните няколко месеци или инфлацията, която никога не беше открита в моделите, е била донякъде преходна, а сега оставаме с основна инфлация, от която икономиката много трудно ще се освободи.

Ако последното е вярно, значи ни очаква по-тежка серия предизвикателства за постигане на пословичното меко кацане.

Ако е вярно първото, тогава може да има по-плавен път към мекото кацане.

Много е трудно да разберем.

Така че въпросът е дали има две категории инфлацията – временна и постоянна. Или дали можем да разчитаме на напредъка от последните няколко месеца.

Това трябва да го имаме предвид.