Какво се случва в Европейския парламент? Ами, както често се случва в живота, нещата опират до пари. Проблемът тук е, че това не са добрите пари. Вместо това, едно грандиозно полицейско разследване разкри сложна мрежа от корупция, пране на пари и подкупи, изплащани на членове на Европейския парламент.
И не който и да е, а стига чак до вицепрезидента. Или може би всъщност трябва да се поправя и да видя бившия вицепрезидент Ева Каили, защото тя беше освободена от тази длъжност след обвиненията.
Големият въпрос сега е дали това е еднократен случай или в основата на проблема тук е системен проблем с корупцията в Европейския парламент. И това е въпрос, който зададох на Роберта Мецола, която е ръководител на Европейския парламент.
"Това е институция, която трябва да се реформира. Който и да е в този парламент, дори да е изкушен да го направи, ще знае, че мерките, които въвеждаме, ще го възпрат", каза Мецола.
Въпросите занапред са два. Кой ще оправи тази бъркотия, но и кой ще поеме вината? И в тази връзка има важен обрат в тази сага. Антонио Панцери, за когото се твърди, че е един от хората зад тази мрежа от корупция, сключи споразумение с белгийските власти, в което казва, че е готов да сътрудничи за всичко - да разкрие цялата информация, с която разполага, в замяна на което ще очаква по-малка присъда за лишаване от свобода.
Другият въпрос е, че когато говорим за пране на пари, подкуп, за пари в торбички, кой е платил за това? Ами, документите са свързани с Катар и в по-малка степен, Мароко. Двете държави отричат обвиненията. Всъщност Катар отрича с най-силните възможни доводи и е готов да оспорва.
Но в известна степен щетите са вече нанесени. Скандалът вече е известен в Европа като Катар гейт. Най-важното е, че белгийското правосъдие ще решава кой какво е платил и на кого.
Това е правната страна на нещата. Но какво да кажем за политическите последици? За институция като Европейския парламент, която се гордее, че е гласът на европейците, тъй като неговите членове се избрат директно чрез европейските избори, това създаде репутационна вреда, но и хвърля сянка върху легитимността му.
И, разбира се, какво се случва, когато попаднете в центъра на събитията и сте ръководител на въпросната институция? Е, усещането е доста неприятно.
"Сякаш някой ме удари в стомаха. Когато бях помолена да запечатам офиси в парламента, дори да започна да получавам информация за това, което се е ставало дълги години. Когато ме помолиха да присъствам на претърсване на дома на друг член, това бяха неща, които никога не бих очаквала да направя, когато бях избрана. Но го приех, да кажем, като част от моята отговорност", каза Роберта Мецола, президент на Европейския парламент
Удар в стомаха! И може да не е последния, защото с това споразумение за признаване на вина може да се стигне до още.
Мария Тадео за Bloomberg News в Европейския парламент в Страсбург.