Започва шестата ми година на този пост. Във всяка от тези години съм давала всичко от себе си. Вярвам, че да управляваш една страна е най-удовлетворяващата работа, която някой може да има, но също така и една от най-предизвикателните. Не можеш и не бива да я вършиш, ако нямаш необходимата пълна енергия за това, както и малко в резерв за неочакваните предизвикателства. Това лято се надявах да намеря начин да се подготвя не само за още една година, но и за още един мандат – защото това се изискваше от мен тази година. Не успях да го направя.
Затова днес обявявам, че няма да се кандидатирам за преизбиране и че моят мандат като премиер ще приключи до 7-ми февруари. Това бяха най-удовлетворяващите пет години и половина в моя живот. Но в тях имаше и предизвикателства.
На фона на дневния ни ред, свързан с имотния пазар, бедността при децата и климатичните промени, ние се сблъскахме с голям пробив в биосигурността, терористичен акт, природно бедствие, глобална пандемия и икономическа криза. Решенията, които трябваше да се вземат, бяха непрекъснати и тежки.
Но аз не си тръгвам, защото беше трудно. Ако беше така, вероятно щях да подам оставка още преди два месеца. Аз си тръгвам, защото такава ключова роля идва с нейните отговорности – отговорността да знаеш кога си правилният човек да поведе страната и също така кога не си този човек. Знам какво се изисква от тази длъжност и знам, че вече нямам необходимото, за да я изпълнявам, както би трябвало. Толкова е просто. Но аз категорично вярвам, че около мен има други хора, които могат да я изпълняват.
Превод: Вероника Денизова