Глобализацията в много части на света е мръсна дума. Трябва ли да я сменим с друга?
Трудно е да се каже. Аз все още смятам, че глобализацията беше от полза за човечеството. Тя изведе от бедност милиони хора.
Но в същото време става дума за равномерно разпределение и равно представителство.
Много незападни страни се чувстват недостатъчно представени в международните институции. Затова има много предизвикателства в многостранната система. В Световната търговска организация и Световната банка, в Международния валутен фонд.
Хората искат думата им да се чува.
Но не бих се тревожил твърде много. Махалото на глобалната политика се движи. Дори си мисля, че не влизаме в епохата на деглобализацията, а вероятно в регионализация на глобализацията.
Какво означава това за отбраната и икономиката?
Вероятно означава, че ще има повече протекционистки мерки. Видяхме го в САЩ със Закона за чиповете и Закона на намаляване на инфлацията. Вероятно от страна на ЕС има някакви ответни мерки. Надявам се обаче да не го направим.
Много хора се страхуват, че веригите на доставка са били глобални, после дойде ковид и Доналд Тръмп и сега – войната в Украйна и руската агресия.
Затова се питат дали трябва да се опитват да произвеждат неща у дома и как да защитят икономиката си.
Този баланс наистина е много крехък. Самият аз съм привърженик на свободната търговия и всеки път, когато говорим за стратегическа автономия се страхувам да не доведе до протекционизъм.
Но има някакъв баланс и се надявам да го поддържаме и да останем отворени.