Преоценихте ли някои от нещата, които сте казвали преди за вероятността от рецесия?
Смятам, че имаме добра новина, както и това, че заплатите не растат с предишните темпове. Но същевременно, трябва да внимаваме с прибързаната радост. Като се замисля, добрата новина беше, че инфлацията се движи в рамките на 6 процента и все пак тя е немислимо висока по стандартите от преди 2-3 години. Затова и запазвам виждането си, че за тази година вероятността да има рецесия си остава.
Но определено, когато анализираме някои от тенденциите не може да не си помислим, че Фед са много, много по-близо до това да свършат работата си, много по-близо са до решаване на проблеми като дезинфлацията отколкото бяха преди няколко месеца. По-оптимистичните възможности, въпреки че аз не залагам на тях, днес изглеждат по-реалистични отколкото преди няколко месеца. Това е окуражаващо, но трябва да следим данните много, много внимателно. Най-важният ден от настоящия месец от гледна точка на макроикономиката ще бъда последният ден от месеца, когато ще излезе индекса на разходите по заетостта. Това е златният стандарт в измерването на разходите за работна ръка и натиска на заплатите. Тези данни ще бъдат задълбочено проучени от Фед, а също и от Уолстрийт. Аз определено ще стана по-рано в тази сутрин, за да се запозная с данните.
Веднага след това, в началото на февруари е заседанието на Фед. Предвид това къде сме сега и че всичко зависи от данните, дали те не би трябвало поне да обсъдят една пауза – ако не през февруари, то след това?
Мисля, че все още не сме достигнали този момент, не мисля че пауза през февруари е разумно решение и не смятам, че в момента трябва да взимаме категорично решение отвъд февруари. Отново ще кажа, че най-важното е да се уверим, че работата по ограничаването на инфлацията ще бъде свършена и че те ще запазят общественото доверие. Малко прибързано е днес да мислим за пауза, но все повече се приближаваме до този ден.