Интересно време е за музиката. Кое прави пари, кое не. Нови творци пробиват. Има и такива, които са много успешни, като Вас. Има и такива като Боб Дилън, Брус Спирнгстийн, които продават каталозите си в огромни количества. А вие отиват от другата страна при тези като Тейлър Суифт и презаписват музиката си, за да я притежават и да притежават правата. Как разбирате това, което става? Хората продават правата си или пък ги държат дори по-близо до себе си?
Не е ясно обаче точно кои права продават, нали? Изглежда сякаш се отървават от всичко, но вероятно не е така. Някои от тях може би продължават да имат думата за това как да бъдат използвани песните им и подобни неща.
Но предполагам, че за по-възрастните творци и автори на песни, наистина възратните, може да се опитват да улеснят децата си с наследството. По-лесно е ако то е пари в брой.
А някой като Тейлър Суифт, която е в разцвета си, разбира се, иска да притежава всичко и да има пълен контрол върху него.
Различно е за различните хора.
Защото АББА, да говорихме за много други неща освен муциката, но вие сте силно избирателни кой може да прави образци и да използва музиката ви. Мадона е една от малкото.
Да, тя е една от малкото, които ....
Трябваше ли да Ви моли?
Не да моли, но тя изпрати записа с асистент, който долетя през Атлантика до Стокхолм и ни го пусна, защото не искаше да го изпраща по имейл, което е разбираемо. Бени и аз го слушахме. Не беше нужно да слушаме повече от 45 секунди, защото е толкова брилянтен. И казахме: „Да, давай!“
Добре, значи ако е брилянтен...
Да, няколко неща бяха брилянтни. Foo Fighters използваха Name of the Game в една от песните също брилянтно. Но всъщност това са единствените, които сме позволили. И не сме позволявали нищо за реклами или подобни неща.
Защо не?
Защото мисля, че ако се пуска в реклама отново и отново, това според мен разваля песента. Поне така разсъждавахме. Очевидно сме имали много предложения, но казвахме не.