Вилма Деви е дългогодишна жителка на района със имала здравословни проблеми през последните няколко години заради замърсяването от изгарянето на пластмаса.
"Ако пепел попадне в очите ви, трябва да я махнете. Ако не я махнете се втвърдява. Похарчих много пари заради очите си, но не се подобриха", казва тя.
Заобиколени сме от хартиени фабрики тук, в град Музафарнагар. Навсякъде около нас се издигат се кълба от гъст черен дим от тези съоръжения. Не знаем със сигурност какво горят. Но експертите казват, че черният дим е само един от признаците, че се изгаря пластмаса.
Рахул Кумар е активист в село в Музафарнагар. Той ръководи група от осем доброволци, които работят за повишаване на осведомеността за замърсяването на въздуха и водата, причинено от промишлеността и изгарянето на пластмаса.
"През последните 5-7 години около 40-50 души са починали поради замърсяването. Починаха от рак, кожна инфекция и респираторни заболявания. От 40 до 50 души. Бяха много млади", казва той.
Предполага се, че рециклирането ще намали замърсяването и ще даде на ценните материали втори живот. Но тук е трудно да се отрекат недостатъците на глобалната система за рециклиране.
Етикетите разкриват от колко далеч идват отпадъците. Има пластмасови отпадъци от Nestle, Kirkland на Costco и Under Armour, всички изхвърлени от американски и канадски потребители на разстояние около 7000 мили. Въпреки това някои ръководители на хартиената индустрия в Музафарнагар казват, че пластмасата, която идва с рециклираната хартия, не е проблем.
Панкаж Агарвал управлява фабрика за хартия и е председател на производителите на хартия за щата Утар Прадеш.
"Това е внос. Може би от Канада или от САЩ. Това са смесени отпадъци, но няма голямо замърсяване. Можете да видите, че няма много пластмаса", казва той.