Да започнем с въпроса около повишения протекционизъм. Ще видим някои от очакванията ви за инфлацията и всичко останало. Но заради идеята за Закона за намаляване на инфлацията тази сутрин чуваме от Европа за опити да насърчат технологичните компании да отидат при тях. Смятате ли, че това може да предизвика някаква ускорена нова глобализация или разпад на глобализацията? Или вече ги има?
Първо да погледнем отстрани глобалната ситуация.
Вероятно се намираме в най-интензивния период на състезанието между великите сили след Втората световна война. В тази среда на последователни шокове на предлагането – не само ковид, но и войната в Украйна, за доставките на критични продукти за големите икономики като полупроводници, фармацевтични продукти, батерии за електромобили и някои основополагащи технологии като изкуственият интелект, биотехнологии и роботика, ще имаме повече приоритизиране с цел устойчивост.
Все повече снабдителни вериги се готвят да направят геополитически съюзи, вместо да търсят само глобална ефективност или да поставят на първо място инвентарите.
Така че преориентацията на веригите на доставка на критични продукти и основополагащи технологии е реална.
Но има начини САЩ и съюзниците, особено Европа да постигнат устойчивост срещу шоковете, които ни тревожат с помощта на подобен набор от инструменти. Накрая те, след като това е игра с многобройни играчи, която се повтаря, ще предприемат действия, които ще помогнат на САЩ, Европа и техните съюзници да се справят и да спечелят.
Има политически аспекти, но и икономически последици, например по-високи разходи. Можете ли да ни кажете какво мислите за начина, по който Западът се справя? Как се справят Изтокът? И как това се отразява на инфлационната ви прогноза?
Има негативна част от множеството от вероятности, в която тази преориентация на веригите на доставка ще доведе до повече търкания, ще мащаба на икономиките, ще намали производителността и ще повиши разходите.
Но има и позитивна част. Тя включва повече публични инвестиции, повече местни иновации, повече развитие на съответната работна ръка и по-висок потенциал за ръст, за повече производителност и широко разпространение на тези ползи.
Това е въпросът, който сега стои пред нас. САЩ, както казвате, със Закона за намаляване на инфлацията, прави стъпки за насърчаване на собствения си капацитет за ръст. Европа прави същото.
Трябва да изминем много внимателно този процес и да помислим как Китай и други страни, които може би не споделят същите цели, ще изиграят картите си.
Ще минат години да разберем и като икономист, моят залог е, че това накрая ще доведе до явен повишен тренд на инфлацията и по-ниска тенденция на ръст.
Но го казвам със сравнително малка увереност, защото още е рано.