Но има риск от свръхзатягане, спрямо риска от недостатъчното затягане и позволяване на инфлацията да расте твърде много и твърде дълго време като нанася щети на икономиката. В този смисъл рецесията нужна ли е за изпълнение на задачата?
В тази ситуация централните банки правят каквото могат.
Имаме дисбаланс на трудовия пазар в тази страна. За съжаление предлагането на работна ръка не се връща така бързо, както бихме искали. Нивото на участие в работната сила е около процент-два под предпандемичните нива.
Има спад на нетната имиграция.
Така че Фед усеща, че всичко, което може да направи за охлаждане на цените на услугите извън червения сектор, е да намали търсенето на работна ръка. Да върне номиналния ръст на заплатите отново към нивото от 3,5%, където производителността от 1,5% ще е съвместима с двата процента цел на инфлацията.
Ето го рискът: ако просто разчитате спот данните за инфлацията да ви показват колко още затягане е нужно, вероятно ще направите твърде голямо затягане. Защото все повече централни банки затягат политиката си по-бързо, отколкото сме виждали в модерната икономическа история.
И заради разсейващия ефект и закъснението, това не е процес, който ще завърши добре.