Какво мислите за тази рязка промяна, която се случи в Китай, след като две години и половина само определяха начини за ограничаване на населението, ограничаване на вируса, вместо да се справят със здравните грижи, които можеха да приложат и програмата за ваксинация, която би трябвало да бъде в пълен ход?
Благодаря, че ме поканихте. Наистина е много изненадващо дори за изследователите, че има такъв обрат в политиката на нулев ковид и секторът на здравеопазването е недостатъчно подготвен, а също и цялото общество е недостатъчно подготвено, както физически, така и психически и всякак. Сега виждаме двете лица на Китай. Една част от хората са навън и празнуват новата година, дишат свеж въздух. Но от друга страна в Китай много хора трудно излизат от домовете си.
Китай определено имаше повече време, отколкото много други страни. Имаха дълъг период за подготовка, но за съжаление, голяма част от подготовката се забави сериозно. Самата политиката на нулев Ковид може да не е огромен проблем, но бавната или нулева адаптация към новия вариант е ключов проблем.
Какво мислите за отмяната на тази политика сега? Няма перфектно решение, но това ли е идеалната или по-оптималната стратегия при излизането на страната от нея?
Разбира се, има прекалено много неизвестни. Както споменахте излизат много подварианти на омикрон. Почти 150 досега.
Не знаем колко смъртоносни и заразни може да бъдат. А също така новите данни предполагат, че тази година грипният сезон е наистина лош в Китай и вече набира скорост. Взаимодействието на грипната инфекция и ковид инфекцията не са ясни. Все още не разполагаме с повече данни. А също и предстоящото пътуване за пролетния фестивал, след три години на локдаун поставя системата под огромно натоварване.
Не знаем още колко вълни може да има в Китай. А според международните доказателства, обикновено по-късните вълни водят до повече смъртност от по-ранните. А също и повторните инфекции и колко тежки ще бъдат те по време на пътуването за пролетния фестивал, не знаем как ще се справят провинциалните болници.
В много райони няма нито едно свободно интензивно легло. Така че не знаем много за ситуацията там. А лекарствата не достигат до много фермери и хората, които живеят в селските райони.