Знам личната Ви история и кариера. Над 1500 часа нальот с F-14 Tomcat, този емблематичен изтребител, който има последователи и цял култ. Вие продължихте като управител на летище Далас, на Националното летище "Рейгън", тук сте директор на Музея на космонавтиката. Но сте казвали в разговори, че в училището за пилоти преживявате нещо като полет надолу.
О, да, абсолютно.
Всъщност сте се провалили при определено упражнение, което трябвло да преминете по време на обучението си. Как това повлия на пътя Ви към реализацията в кариерата или на траекторията Ви след това?
Много бе смиряващо да ми кажат, че съм се провалил в нещо, върху което съм работил усилено. Но мисля, че това е истинско изпитание за характера, за да решиш, дали си отдаден на това, което правиш.
С проучването, с Аполо, с всички тези истории, по пътя е имало провали. Човек се учи от тях. Важно е да не повтаряш грешките, а да се учиш от тях. Да си кажеш, че ще направиш нещо невероятно. Или пък като този музей. Да кацне човек на Луната. Или в моя случай, да се науча да излитам и кацам на самолетоносач.
Провалът е част от този процес, защото няма лесни успехи. Той служи като мотиватор. Някои хора ще се откажат. Със сигурност моят опит във флота беше, не по-малък, когато се...
Да, би било момент на отказ за много хора. Но също така може да се твърди, че това е съществен компонент на успеха Ви.
Е, със сигурност е било много формиращо. Престоят ми във военноморския флот беше изключително формиращ период от живота ми. Това се отразява професионално и в личен план и в кариерите ми после. Даже за решенията тук.
При пилотирането на самолет много често не разполагате с цялата информация, която бихте искали, за да вземете решение. Това е много динамична среда. Не може да натиснете пауза и да спрете. Затова трябва да продължите. Трябва да вземате решения и често в пространство, където това не е много удобно. Много ти се иска да имаш повече информация. Но това е реалността.
Трябва да се чувствате комфортно в това пространство. И така, има много прилики, честно казано, между летенето във флота и това, което правя днес. Освен когато се пенсионирах от летищата и казах, че напускам място, където самолетите се движат и хората са раздразнени и отивам на място, където самолетите седят неподвижно, а хората са щастливи. Така че какво да не харесаш ...