Прекрасно е да видите всичко зад кулисите и това, което все още предстои. Невероятно е, че тази сграда е открита през 1976 г. Триста и петдесет милиона души са преминали през вратите й. Като малък и аз бях един от тях. Тя е известна като светилище. Емблематични експозиции носят усещането за история. И така, кое е по-страшно - да се приземиш във F-14 на палубата на самолетоносач през нощта или съживяването на един от най-натоварените музеи в света?
Е, мисля, че по-голямата задача, честно казано, е да си представим бъдещето на това национално съкровище. Знаем какво е неговото въздействие. Току-що казахте, че Ви е повлияло. Дойдох тук през 1977 г., една година след откриването. Бях на 19 години и наистина бях поразен от Douglas DC 3 над нас, защото с този самолет който бях летял като малък. Така направих тази връзката и тя ме отведе до професионалния ми живот в авиацията. Знаем каква е силата на това място. Не е толкова страшно, колкото да кацнеш през нощта на кораб, но...
Като и нивото стреса.... Интересно е, че това крило е затворено отпреди ковид, от 2018 г. Казахте, че когато наскоро го отвориха отново истинската мярка е посетителите да се върнат у дома да кажат: "Трябва да видите това.“ Случва ли се вече?
Със сигурност. Имаме около 5000 посетители на ден и получаваме наистина добри отзиви, както чрез медиите, така и чрез нашите посетители. 40, почти 50 процента от артефактите в музея днес са тук за първи път. Успяваме да обогатим разказването на истории. Мярката за успех е всеки, който влиза в този музей, както и да е представен, както и да изглежда, да открие себе си в историите и артефактите, точно като мен през 1977 г.