Пристанище Лос Анджелис губи обеми от източните и южни портове

Каква част от натиска идва от синдикатите?

Ден не минава без нещо във веригата на доставки да не ни удари. От новите търговски политики, през ковид, водени от потреблението ръстове във вноса и сега и преговорите със синдикатите.

Докерите при нас например работеха средно по 6 дни седмично в пандемията..

Значи не мързелуват. Стереотипът в Америка за тези хора е, че отиват да пийнат коктейл, вместо да работят на пристанището. А вие казвате, че са работили..

Абсолютно. Всеки кораб, който пристига в Лос Анджелис разтоварва и товари всичко, което може, целия си капацитет и производителността на тези хора е най-висока в бизнеса.

Вие загубихте доста обеми. Можете ли да ни кажете колко точно? Кой ги пое? Колко според вас е загубено завинаги и какво можете да направите, за да си ги върнете?

Не е един конкретен човек. Това е движение на индустрията. В последните 3 месеца загубихме около 25% от товарите си.

Имахме по-ранен от обикновено пиков сезон. От 7 месеца се надпреварваме с рекорда си миналата година.

Освен това трайните стоки намаляха, както се очакваше. Човек не купува всяка година хладилник, нито всяка година сменя тежките мебели.

Това изчезна. Но сигналите за потенциални трудови спорове пренасочиха товарите към Източното крайбрежие и Мексиканския залив.

Макар че и двете страни пуснаха две съвместни декларации, че няма да стачкуват и няма да има протести.

Значи смятате, че това завинаги е загубено?

Не, мисля, че една част от него, например в момента 5% от обемите ни влиза през други входни точки. Затова от месец и половина кръстосвам страната, за да кажа на всички, че производителността е все още налице. Имаме излишен капацитет.

Как ги убеждавате, че няма да се повтори?

Това е трудната част. Отдавна съм в тази индустрия и всеки път тези преговори са различни. Било с докерите, с железничарите сега или с други.

Трябва да дадем на хората увереност, че можем да върнем сигурността на пазарите.

Обикновено тези докерски договори се предоговарят на 6г. Но хората помнят.

Сигурно затова част от бизнеса няма да се върне. И защо някои хора решиха да диверсифицират повече отпреди. Какво правят другите райони – на североизток и на юг, което за вас е проблемно в момента?

През 2002г. около 80% от транс-тихоокеанската търговия минаваше през пристанищата на Западното крайбрежие. Днес е по-малко от 60%. Пристанищата по Източното крайбрежие и на Мексиканския залив работят с политиците и избрани представители и правят коалиции, за да привличат инвестиции.

В последното десетилетие федералното правителство не инвестира в пристанищата на Западното крайбрежие в съотношение 11 към 1 в полза на другите два района.

11 млрд долара..

Повторете го. Кой взе 11 и кой – един?

Пристанищата по Източното крайбрежие и Мексиканския залив – 11. Западното крайбрежие – един.

Какво правят политиците? Спят ли?

Това трябва да се промени със Закона за инвестиции и работна сила и със Закона за инфлацията. Ние водим кампания – от кмета до губернатора, президента и неговата администрация.

40% от вноса в страната идва през Южна Калифорния.

Хора, това е много важно. Едно от всеки 50 работни места в страната е свързано с това, което виждате, когато летите над Лос Анджелис – светът на Джийн Серока. Нали?

Точно така.

Това е голяма цифра.

А едно от 9 работни места в Южна Калифорния – 1 млн заплати са за това пристанище.