Затягането на монетарната политика в САЩ засяга индустриалното производство не само в Америка, но и в еврозоната и понижава инфлацията в еврозоната в средносрочен план. Това е в средносрочен план.
Но в краткосрочен доколкото води до поскъпване на долара, може да вдигне цените на вносните суровини и да повиши инфлацията. Цените на суровините и особено на енергията като цяло са в щатски долари и 70% от инфлацията ни.
Това беше първото взаимодействие, между централните банки.
Второто е между монетарните политики на централните банки и фискалните политики на правителствата.
В краткосрочен план в Европа ние, централните банкери се надяваме фискалните политики да се основават на тройния принцип: да са временни, целенасочени и премерени.
Защото тези принципи помагат да намалее ефекта на енергийния шок и понижава инфлационните очаквания.
Това би било добрия сценарий.
Но фискални политики, които създават излишък на търсене в икономика на затруднено предлагане, може да наложат по-голямо затягане на монетарните политики, отколкото би било нужно.
За съжаление поне в момента някои фискални мерки на правителствата от ЕС и особено от еврозоната, които анализираме сочат към по-скоро втората категория.
Как се консолидират фискалните политики? Дали намаляват инвестициите, както веднага след глобалната финансова криза? Това също ще бъде важно, за да се види дали затрудненията в предлагането ще се задържат и в бъдеще.
При тази извънредна несигурност, подкрепям Августин, че централните банки трябва да водят монетарна политика, която закотвя очакванията. Така че да останат свързани към целта въпреки действието на различните сили, които споменах преди това.
За тази цел трябва да дадем сигнал към обществеността, наблюдателите и коментаторите, че във всеки един случай инфлацията постепенно ще се върне към средносрочната ни цел.
Това е всичко, което можем да направим в сегашната ситуация.
Можем и да обясним как фискалните политики или могат да помогнат, или да пречат.
Можем да използваме всички комуникационни средства на разположение.
Ако не го направим, това би довело до големи загуби за населението.
Еврозоната не може да избегне търговските загуби, които търпим. За второто тримесечие на 2022 те са 2% от БВП.
Ако и очакванията се отвържат, ще се окажем с постоянно висока инфлация, защото сегашните шокове ще продължават да действат и в резултат на това ще трябва да втвърдяваме още повече корекцията на монетарните политики.