Проблемът е, че докато политиката за нулев ковид е в сила, политиките за стимули ще имат все така ограничен ефект. Смятате ли, че е възможно още едно понижение на основната лихва да помогне?
Това е интересен въпрос. Факт е, че в Китай централната банка и фискалната ѝ политика оказват подкрепа от доста време, но все още насрещните ветрове в страната са значителни и стабилизацията, поне от вътрешна гледна точка все така се изплъзва заради заплахата от ковид и възстановяването на контрола върху движението в големите градове. Октомври и ноември бяха особено трудни месеци за Китай и в този период бяха обявени не малко фискални и парични стимули.
Но докато продължава налагането на политиката за нулев ковид, няма да има кой знае какво стабилизиране в търсенето на вътрешния пазар, освен ако правителството не се откаже от целевия си подход и не отпусна големи стимули, а не вярвам това да се случи в скоро време.
В кой момент фискалното напрежение ще се отрази в цялостната картина? Знаем, че местните власти изпитват значителен финансов натиск в резултат на поддържането на политиката по ковид. Дали това ще е основна тема и през следващата година?
Определено ще е така, а и смятам, че е важно, че тази година Китай имаше полза от приличната среда за износ и неговото ниво за САЩ и Европа е доста добро. Но този канал за подкрепа на икономическия растеж наистина ще отслабне през следващата година, а това допълнително ще влоши китайските перспективи за растеж докато вътрешните трудности ще продължат.
Това, което ще стане е, че политиката за нулев ковид ще продължи и през следващата година, а същевременно и износът ще отслабне, а това е двойно предизвикателство и Китай ще трябва да го преживее в по-голяма степен през следващата година отколкото през тази.