UC Riverside: Протестите в Китай са по-единни от 1989

Професоре, познавате темата много добре, защото сте помагали за документите от Тянанмън и военния погром от 1989.  Протестите повишават ли риска подобни събития  да се повторят?

Не бих използвал думата риск, защото през 1989 бяха идеалистични и завършиха с клане.

Не бих го определил като риск. Има и надежда, защото виждаме национални протести, смърт в Синдзян, в Улубучи. Това трябва да се разглежда като показателни за страната.

Когато студентите в Шанхай излязоха по улиците на града да протестират за Урумучи, това не беше точно заради събитията там или не ги интересуваше особено този град.

А защото те и хората навсякъде в Китай са силно ядосани. Когато нещо такова стане, то е повод да изразят протеста си.

Говорим как тези протести не са нещо необичайно. В цял Китай има от време на време протести. Но разликата, както чуваме е, ч е този път са малко по-организирани, малко по-систематични. Съгласен ли сте?

Почти. Права сте, че има протести в цял Китай. Според министерството на обществения ред всеки ден има по десетина. Стачки, блокади, седящи стачки.

Те обаче не са политически като тези. Не са против централната власт като тези.

Права сте, че тези се разпространяват. Важно е да се отбележи това. Разпространяват се.

Хората в Шанхай, в Гуангджоу, в Ченду, в Пекин – всички все едно на една и съща вълна.

Това не е ставало от протестите през 1989г.