Вие критикувате плана на ЕС за таван на цените на природния газ. Какви точно са критиките ви?
Таванът на цената на газа предложен от Европейската комисия е нещо, което никога няма да се използва. Не съм против идеята да се използва таван на цената, но смятам че това е погрешният инструмент, който може да използва Европейският съюз, защото той може да компрометира възможностите Европа да си осигури газови доставки през следващата година. Той може и да отслаби инициативите за спестяване на енергия – нещо, което Европа трябва да направи.
Но това предложение ще създаде политически търкания, които според мен са излишни.
Смятам, че Европейският съюз трябва да се откаже от идеята за таван на цената на газа и по-скоро да се фокусира над други инструменти, за да се справи с последиците от енергийната криза за дистрибуцията както в рамките на съюза, така и при външните газови доставчици като Норвегия и тези от Европейския съюз.
Но вероятно е много по-трудно да се направи опит за възстановяване на потоците – нещо, за което говорите вие. Как конкретно може да се направи това?
Смятам, че този таван на цената няма да бъде приет. В настоящия момент, ние трябва да променим дискусията, защото ни отне девет месеца, за да стигнем до нещо, което е неприемливо.
Европейският съюз трябва да създаде фонд за справяне с енергийната криза на континента като се започне с онези 40 милиарда евро, които фон дер Лайен предостави от неусвоените пари по кохезионните фондове.
Този фонд трябва да се използва, за да се дадат заеми на онези държави, които са фискално ограничени, така че те да могат да подкрепят уязвимите семейства и бизнеси и да ги предпазят от високите цени на енергията, но така че да стимулират намаляването на потреблението както се прави в Германия.