Ако администрацията на Байдън отстоява нещо, то е своето единомислие по отношение на външната политика. Като цяло управлението на кризата с Украйна и Русия е доста добро. Виждаме ръст при трансатлантическата търговия поради енергията или намаляване на търговията с неприятелите и фокусиране върху търговия с приятели.
В дългосрочен период не ме тревожи не толкова Русия, а Китай. Може да има разделение при това което се нарича американски икономически натиск върху Китай, почти икономическа война, и Европа, водена от Германия, която се обръща към Китай, за да компенсира прекратените връзки с Русия. Криза заради Тайван или дивергенция в Атлантическия океан правят кризата по-вероятна, защото Китай може да не се страхува от санкции. Или ако има криза и САЩ искат да въведат санкции, мога да си представя голям трансатлантически разрив.
Това наистина е важно, особено след като германският канцлер Олаф Шолц отиде в Китай с група директори на големи индустриални компании. Колко доверие имате в смекчения тон напоследък между САЩ и Китай и предстоящото посещение в началото на следващата година на Тони Блинкен?
Мисля, че е добре. Старомоден дипломат съм, така че вярвам в дипломацията. Смятам че това е напредък и че срещата в Бали беше полезна обмяна. Ще бъде полезно да има продължение.
Нека не се заблуждаваме, тези страни имат много различни гледни точки. Въпросът е дали могат да установят някакви правила за света и как ще ограничат различията си относно Тайван, зада не доведат до конфликт.
Но не виждам никакъв признак Китай да съдейства на Северна Корея, която е заета с разработката на ядрени оръжия и провеждане на опити. Геополитически, двете страни не са на едно мнение.
Китай все още не помага много за климата. За мен реалният въпрос при САЩ и Китай в тези преговори е дали могат да избегнат негативите, повече отколкото да постигнат позитиви.