Факт е, че след като Русия спря доставките по газопроводи към Европа, тя трябва да внася повече втечнен газ.
В световен мащаб има определен брой доставчици на втечнен газ, а това означава, че колкото повече внася Европа, за да компенсира липсата на руски газ, толкова по-малко газ ще има за другите държави. Благодарение на капитализма на пазарите, бедните държави вече не могат да си го позволят, защото Европа купува повече и тласка нагоре цените на това гориво.
Вносът в Пакистан, Бангладеш, Тайланд и Индия драстично се е понижил. Вносът на Китай също е намалял отчасти заради високите цени, отчасти и заради политиката им за нулев ковид, която понижава търсенето. Но като цяло, Европа един вид изсмуква световните доставки на втечнен газ и това става за сметка на развиващите се пазари.
Там видяхме повече спирания на тока през лятото, възможно те да станат и повече през зимата, когато търсенето и цените отново скочат. Засилват се и политическите протести. Но тук не става дума за нещо, което ще продължи само една година. Очаква се да продължи и пред 2026 и 2027, а дори и след това, защото толкова ще отнеме да се въведат в експлоатация новите терминали за втечнен газ в Катар и Съединените щати, които ще подкрепят предлагането на пазара и ще възстановят баланса.
Но дотогава, развиващите се пазари ще бъдат под силен икономически натиск.