Кои са темите на COP27

Китай наскоро постави енергийната сигурност над замърсяването. Планове за много агресивно използване на въглищата. Не прилича на стъпка в правилната посока. Колко може да влоши глобалните климатични цели?

Наистина, в Китай, ако говорим за по-висока и национална енергийна сигурност, това означава и повече въглища, предвид тяхната готовност и висока ефективност на разходите. Ако погледнете китайските въглищни електроцентрали, тръбопроводът е до 200 гигавата, което е повече от половината от пуснатите в експлоатация мощности в света.

Ако погледнете глобалния въгледобивен капацитет, той ще се увеличи с 27%, като една трета от тях ще е от Китай. Определено е доста като емисии и ако погледнете емисиите на Китай от новите въглищни мини, това е 576 милиона тона, което вече е повече отколкото останалата част от света може да отдели. Това може да добави доста висока несигурност към глобалните климатични амбиции.

Какво ще кажете за 100-те милиарда долара годишно зелено финансиране за развиващите се страни? Има ли държава, която да се нуждае най-много от тях? И как тя се вписва в по-широката дискусията за репарации от богатите индустриални държави?

Стоте милиарда годишно финансиране е доста важно за развиващите се страни, за техния чист преход. Посочихме в нашия неотдавнашен доклад, че Индия е една от тези, които най-много се нуждаят от това. Ако тя трябва да постигне целите си за вятърна и слънчева енергия до 2030 г., тогава трябва да увеличи зелените си инвестиции два пъти и да се инсталират три пъти по-бързо. И изведнъж виждаме, че не е налице подкрепата за частните инвестиции и зелените облигации, така че тя разчита много на международно финансиране.