Цените на бензина паднаха с 65% от върха в разгара на войната. Спадът е 40% за ноемврийските контракти. Това означава ли, че най-лошото е минало лошото или е само временно закърпване на европейската енергийна криза?
Това е временна ситуация. Защо? Защото успяхме да замразим енергията в Европа, най-общо казано, за да запълним хранилищата си. Сега, когато са пълни, вече сме готови да посрещнем зимата и цените се понижиха.
Ще имаме проблем през 2023 г., защото в няма да имаме руски газ. През 2022 г., имахме шест месеца 80 процента руски газ. След това 50 процента, сега около 10 процента. Това помогна да се запълнят хранилищата и да сме в добра позиция за зимата.
Но след това през 2023 г. може да имаме фундаментална криза в сигурността. Как бихте я описали 2023 г.?
Мога да говоря за Италия през 2023г, защото в Европа имаме различен вид енергиен микс. Всяка страна има различен вид енергиен микс - ядрена енергия, вятърна енергия на север. Затова мога да кажа, че се опитваме да компенсираме. Мисля, че за тази година сме в състояние да компенсираме - за 2022 г., 2023 г. - 50 процента руски газ.
За следващата година можем да компенсираме 80 процента. Но трябва да придобием капацитет за ре-газификация, защото трябва да компенсираме това, което загубихме чрез тръбите от север. Трябва да го компенсираме с капацитет за ре-газификация. Това важи за нас, за Германия, за Полша. Плаващият план за ре-газификация е съществен, защото ние имаме енергия. В нашия случай главно от Египет, от Африка. И увеличаваме драстично потока по тръбопровода от Алжир, например.
Като казвате драстично, имате предвид от Северна Африка, от Алжир?
Ще удвоим производството. Сега Алжир на практика допринася колкото "Газпром" по отношение на капацитет към Италия, но от юг. Имаме инфраструктурни затруднения от юг към север, защото обикновено потокът е от север на юг. Така че трябва да увеличим капацитета на инфраструктурата, да увеличим капацитета на ре-газификацията и обема.