Стагфлация - това е най-новата модна дума, която може би чувате на пазарите.
Тя е смесица от думите стагнация и инфлация и описва икономика, която едва расте или дори се свива, има висока безработица и нарастващи цени.
Стагфлацията е по-лоша от рецесията и е кошмар за правителствата и централните банки, тъй като техните рецепти не работят и могат да влошат нещата.
Спомнете си 70-те години на миналия век, когато ОПЕК постави петролно ембарго върху САЩ, което доведе до шок в предлагането и скок на цените.
Половин век по-късно, дали САЩ е пред стагфлация, докато Фед провежда своята кампания на агресивно повишаване на лихвите, за да намали инфлацията?
Точно това иска да избегне Фед.
В идеалния случай се стига до етап, когато търсенето и все още силният пазар на труда се забавят достатъчно, за да намалят инфлацията.
И ако Фед доведе рецесия, политиците ще имат могат да свалят лихвите, за да задвижат отново икономиката.
Но все по-високите лихви увеличават вдигат разходите по заемите на всички и накрая ще доведе до намаляване на разходите на компаниите, т.е. съкращаване на работни места.
Европа и Обединеното кралство може да са пред по-висок риск от стагфлация, отчасти защото възстановяването от пандемията не беше така силно и поради по-високите лихви, които няма да помогнат за намаляване на един от най-големите източници на инфлация – цените на енергията, които се повишиха поради войната на Русия в Украйна.