Сен: Байдън ползва резерва за управление на цените, част 1

Амрита Сен е съосновател и директор Изследвания на Energy Aspects. Колко ни остана в стратегическия петролен резерв? Ние използвахме доста от него.

Наистина. В момента имаме около 400 млн барела и до края на годината, като отчитаме всичко, което бе обявено досега, ще останат под 380 млн барела.

Международната енергийна агенция препоръчва страните от ОИСР да държат 90-дневен запас, защото сега САЩ е голям износител на петролни продукти.

Дори в този случай би трябвало да имаме около 220 млн барела. Така че можем да кажем 150 млн барела буфер за президента. Но номерът тук е, че ако помните през 2017 имаше доста законодателни промени, с които всяка година се разрешава изпускане на суров петрол от стратегическия резерв за различни цени.

Заплащане на инфраструктура, както и за други неща.

Ако отчетем и това, значи 100 млн барела ще бъдат освободени само в следващите 3г.

Това е много сложно, но всъщност оставя на президента само около 60 млн барела, с които да играе, ако иска ново спешно освобождаване на гориво от резерва.

Да си играе.. Мислех, че стратегическият петролен резерв е всъщност за евентуални смущения в предлагането на петрол. Ако бъдем отрязани. Например при конфликт и подобни. Казвате – с него е плащано за финансиране на инфраструктура. Само с контрол на цената. Така и не разбрах, че това било целта на стратегическия резерв.

Прав сте, това не е смисълът на резерва. Но те го използваха не по предназначение. Много ясно бе дадено да се разбере от сегашната администрация, че иска и ще управлява пазара, цените и ще използва стратегическия петролен резерв с тази цел.

Мина времето, когато резервът се ползваше наистина при смущения в предлагането.

Честно казано, те предвиждат това при влизане в сила на европейското ембарго над руския петрол. Потенциално може да се появи много голямо смущение в предлагането.

Но въпреки това казват, че ще управляват цените. Затова и добавят, че ще купуват петрола за резерва на 70 долара, но това означава управление на цените, а не решаване на проблеми със снабдяването.