Комуникация чрез изкуство, част 1

"Винаги съм си мислела, че художниците са като антената и наистина могат да видят какво се случва в обществото", казва художничката Налини Малани.

"Как реших да стана художник? Всъщност започна в часовете по биология с моята учителка по биология. Тя ни научи как да рисуваме, как системите в природата се подмладяват и умират, а след това възкръсват. И това ме очарова.  То беше първата ми представа за това какво трябва да бъде. Трябва да бъде комуникация".

76-годишната Налини Малани работи в смесени медии, театър и инсталации. Като част от първото поколение индийски видео творци през 90-те години на миналия век, художничката е широко призната като един от пионерите на видеоизкуството в страната.

През 2019 г. тя стана първият индийски носител на авторитетната награда "Хуан Миро“. Нейните политически заредени творби призовават за социална справедливост и равноправно общество. И тя е участвала в големи самостоятелни и групови изложби, и в реномирани институции, включително Tейт, MoMA и Център Помпиду.

"През октомври 1964 г. Индия бе много млада страна. Получава независимост през 1947 г. Така че е имало много творческо писане и възниква нов вид изкуство", казва художничката.

Най-новата работа на Налини е „В търсене на изчезнала кръв“, поръчана от Музея М+ в Хонконг и разказва за падането на Троя. Осемминутното видео е художествено изследване на последствията от войната и репресиите над жените.

"За мен най-голямата част от човечеството, която е пострадала и едва ли някой наистина й е обърнал внимание са жените. По време на ковид, когато хората бяха изолирани вкъщи, чухме много за домашното насилие. Това се е случвало в продължение на векове", казва Налини Малани.