Смятате ли, че част от работата свършена от вас и вашата администрация свързана с това да поправите някои несправедливости в отношенията ни с Китай, има своето продължение през последните няколко години?
Да, до голяма степен. Наследничката ми, Джина Раймондо, има много категорична позиция спрямо Китай и особено по въпроса за контрола по износа на полупроводници и други високи технологии. И макар да водят усилени дискусии по намаляването на някои тарифи, които ние наложихме, те все още не са направили нищо. В администрацията на Байдън все повече се осъзнава, че най-голямата реална заплаха е Китай, а не Русия.
По този въпрос, контра аргументите са, че трябва да се намалят тарифите, за да се подпомогне овладяването на инфлацията, че тези тарифи неизбежно стават инфлационна сила в американската икономика. Смятате ли, че тарифите са инфлационен фактор и струва ли си да се запазят предвид инфлационната среда, в която се намираме?
Въпросът има няколко отговора. Първо, количеството стоки внасяни от Китай, които имат тарифи възлиза само на няколкостотин милиарда долара. Ако ги сравните с размера на икономиката, те са почти като грешка при закръгляне. Глупаво е да се каже, че тарифите ни спрямо Китай имат някакво значително въздействие върху инфлацията.
Второ, това, което реално се случва е, че много стоки, които са били произведени в Китай вече не са толкова евтини колкото бяха и производствата им се изместват в южен Виетнам, в Тайланд, в Южна Корея и Индонезия.
Трето, не трябва да забравяме, че доларът е много силен спрямо юана и спрямо повечето валути, а това в голяма степен компенсира всеки потенциален инфлационен ефект на вноса.
Така че, това е просто извинение. Истинският проблем с инфлацията е, че твърде много пари бяха напомпани в икономиката и че имаме твърде ограничаваща политика по енергетиката. Това са реалните фактори причиняващи инфлацията и те се допълват от разместванията в снабдителната верига и от войната в Украйна.