Еволюцията на Китай при Си

Си е прав да изтъква големите си постижения от изминалото десетилетие – те сложиха край на бедността в Китай, имаше голям напредък по отношение на премахването на корупцията в партийните среди.

Но по отношение на обществото, Си върна Китай в ерата на идеологизирането, каквото не сме виждали от времето на Мао Дзъдун.

Партията създаде представата за идеалния гражданин: хетеросексуален, сключил брак с няколко деца, работещ в някоя от индустриите, които прокарва партийните амбиции.

Вместо да продължи политиката на отваряне, която провеждаше Китай за интегриране в световната икономика, Си сякаш все повече изолира Китай от света.

Говоря за контрола над интернет, затваряне на физическите граници заради ковид, а на идеи като феминизма се гледа единствено като западни идеи. Прокарва се такова разграничение.

Правата на LGBTQ общността също се пренебрегват. Така че, средния човек в Китай вече е видял много от свободите на Запада, които преди 10 години китайците искаха да опознаят.

А сделката, която Си предлага гласи: „Ще ви взема част от свободата, но утре ще ви направя по-богати.“

Сега обаче виждаме, че икономиката се забавя  и политиката по отношение на ковид е бреме за икономиката.