И трябва да сме отворени да мислим за справяне с дълговото бреме на страните с ниски доходи. Създадохме инициатива за спиране на плащанията по обслужването на дълга. Тя изтече, но сега ситуацията в много страни е още по-лоша.
Какво е това, което е загубено?
Поне удължаване на инициативата, спиране на обслужването на дълга за страните, които са в най-тежко положение. Не е популярно, но трябва да предложим решения.
Ние сме в ООН и генералният секретар на ООН вчера започна с думите: "Вижте изменението на климата - все още това е най-голямата ни грижа в момента. Нека не се разсейваме от всичко друго.“ Не виждам устрем. Не виждам стремежа, който имахме.
Ами елате и ни посетете във Фонда, защото там устремът е много силен. Днес ние сме системно значими институции в борбата срещу изменението на климата. Защо? Защото е много по-критично. Защото, казано много просто, можем да преживеем инфлацията. Правили сме го в миналото. Можем да преживеем рецесия. Справяли сме се и в миналото. Не можем да оцелеем при непреодолима климатична криза. Ако температурите скочат с 3 или 4 градуса, ще се сварим.
Освен в МВФ, виждате ли другаде същия устрем? Сега чуваме банки и мениджъри на активи, които дори се опитват да излязат от фондове, защото казват, че това ще доведе до контра-продуктивност в дългосрочен план.
Много откровено казано, това, което те виждам е, че сега танцуваме танго с една стъпка напред, която, надяваме се, ще бъде последвана от още две стъпки напред. Една стъпка назад, последвана от две стъпки напред. Точно сега е наистина ужасен момент, заради скока на цените на енергията и натиска върху всички. Но аз твърдо вярвам, че това ще даде тласък на енергийния преход в много страни и че ще видим всъщност ускоряване на действията.
Говорете, задавайте този въпрос. Питайте ги какво правите, за да можем да оцелеем.