Нетната нула: Облагане за въглерода

Ако можете да плащате за пречистване на отходните води, защо не и за изпуснатия въглерод?

Около половината ми месечна сметка за вода отива за изпомпване на водата до моя апартамент. Другата половина е за пречистване на отпадните ми води.

Този незабележим факт носи своя климатичен урок.

Вече плащаме за управлението на част от отпадъците, които правим.

Отпадъци като електроника, батерии и коли задължително трябва да се почистват след като съответните продукти са изпълнили предназначението си.

Защо нямаме закони за управление на въглеродния диоксид, който произвеждаме?

Група изследователи от Оксфордския университет твърдят, че точно това е нужно. Наричат го Данък събиране на въглерода.

Идеята е проста. Компании, които добиват изкопаеми горива би трябвало да осигурят целия генериран въглероден диоксид от изгарянето им да бъде събиран под земята.

Технологията за това вече съществува. Нарича се улавяне и съхраняване на въглерод.

Проблемът е, че е скъпа, защото почти никой не облага излъчения въглероден диоксид в атмосферата.

Въвеждането на данъка за събиране на въглерода би променило нещата и би направило технологията по-евтина.

Изследователите предлагат да се започне с дребни неща – само 10% от добития въглерод да бъде събран под земята до 2030г.

После този обем да се увеличи до 100% до 2050г, когато светът трябва да постигне нулеви емисии.

Това звучи като въглероден данък. И точно това е.

Освен че вместо да се начислява на този, който замърсява затова, че замърсява, ще се облага за пречистване.

Разходите също са доста разумни, ако разгледаме историята на 19в.

Лятото на 1858г. било необичайно горещо и сухо. Старата лондонска канализация спряла да работи. Този период бил обявен за Голямата смрад. Гражданите се погнусили.

В следващото десетилетие правителството вложило около 2% от годишния брутен икономически продукт в изграждането на модерна канализация.

И както показват моите сметки за вода, Лондон продължава да харчи значителни суми пари, за да поддържа една услуга, която приемаме за даденост.

Докато хората не започнат да приемат изхвърлянето на въглеродни емисии в атмосферата като изхождане на тротоара, няма да вложим това, което трябва в борбата с промените на климата.