И накрая – една последна мисъл.
„Пролетарии от всички страни – обединявайте се!“ Това е призивът на Карл Маркс и Фридрих Енгелс в техния „Комунистически манифест“ от 1848. И техните последователи се опитват да го изпълнят. Знаете, Съветския съюз и всичко останало.
Но същевременно, работническите организации се разрастват в Европа, Великобритания и Съединените щати. През 1979, благородните стремежи към организиране на работниците получава признание с Оскар за Сали Фийлд в ролята на Норма Рей.
Но това е било тогава, а сега е различно както обяснява декънът в Корнел Александър Колвин като профсъюзите губят значителна част от влиянието си в Съединените щати.
"20% от работниците бяха представени от профсъюзите в Америка. Днес те са под 11% и с 6% по-малко в частния сектор. Профсъюзите са по-слаби", казва Колвин.
Въпросът е дали течението отново не се обръща със затягането на трудовия пазар, а големите работодатели като Amazon са изправени пред нови опити за организиране на работниците. Но директори като Анди Джаси твърдят, че профсъюзите не са отговорът.
"Смятаме, че поради редица причини, те са по-добре без профсъюз, включително и факта, че е много по-трудно да имаш пряка връзка с твоя началник, ако си в профсъюз и всичко да става бързо", казва Анди Джаси от Amazon.
С нарастващия натиск от профсъюзите и високата инфлация, и икономическата несигурност идва и вероятността от стачки, независимо дали говорим за пристанищата на западния бряг в Съединените щати…
"Всеки път, когато водим преговори било с пристанищата на източния или на западния бряг, ние искаме да следим нещата отблизо, защото знаем какви са последиците, ако не се получи добре", казва Марти Уолш, министър на труда на САЩ.
Ето и Феликстоу – най голямото пристанище във Великобритания, което започна стачка тази седмица.
Нашият кореспондент в Лондон Лизи Бърдън казва, че това е забележителен момент в британското лято на стачки - втори ден, около две хиляди работници спорят за заплащането си. Maersk вече трябваше да пренасочи три кораба.
Едно е докерите и работниците в складове да се опълчат на шефовете си, но разбирате, че нещата наистина загрубяват, когато адвокатите решат да стачкуват. Така направиха юристи във Великобритания миналата седмица.
"Ние сме обучени за битка. Водим битки ежедневно", казва Луси Уибърли, секретар на Асоциацията на адвокатите по наказателно право.
Недоволни от това как хонорарите им изостават от галопиращата инфлация, те излагат на риск класическия западен източник на забавления. Илюстрацията можем да видим в „Свидетел на обвинението“: "Въпросът е: ако сте излъгали тогава, дали и сега лъжете? Не сте ли всъщност хроничен и патологичен лъжец!".
Но пък, дори и като юрист, трябва да се запитам: ами ако всички адвокати решат да не работят, това помощ ли е или спънка за икономиката?