През първите дни на август миналата година дискусията бавно се промени от това как да празнуваме завършването си към това къде можем да търсим убежище и защита.
Спомням си сутринта, когато получих обаждане да не излизам от вкъщи за университета. Казаха изрично сбогом на жените-студенти и това разби сърцето и духа ми и душата ми.
В този ден талибаните превзеха града. И през нощите не можехме да спим, защото имаше множество военни самолети над главите ни и из целия град се чуваха изстрели. Не исках да напускам, защото си мислех, че това не е Афганистан отпреди 20 години. И не съм само аз, а има хиляди млади хора като мен и не може да се върнем към същото нещо, от което сме дошли.
Фереща Абаси, наблюдател на човешките права казва, че Афганистан никога не е бил в идеално положение. Но беше място, където хората можеха да се борят за някои от своите права. Имаме много прогресивни закони. Имахме много прогресивни перспективи за медиите. Всичко това се срина през последните дванадесет месеца.
Какви са икономическите предизвикателства?
За да може цялата нация на Афганистан да се изгради отново, да се възстанови и да поеме по своя път ще трябва да се водят преговори за условия за уреждане на всичко, с което талибаните се бяха съгласили. Те ще трябва да ги изпълнят. Но в края на краищата бих казала, че става въпрос за достойнството и овластяването на хората. И по-специално за мен, мерилото за състоянието на страната и нейното развитие е как тя се отнася към жените и момичетата си. И ако това показва регрес, какъвто в момента има, тогава не сме на прав път.
Вижте ВТОРА ЧАСТ на видеото.