Всичко е свързано с фундаментите, които разглеждаме. Когато анализираме всичко, суровите данни, които разглеждаме и на техническо ниво, после това се обсъжда от министрите.
Така че, когато влязат на заседание, те гледат единствено фундаментите на предлагането и търсенето, икономическите индикатори, данните за предлагането в ОПЕК и извън организацията, данните за съответствие с квотите – всичко това са парченца от картината.
Но има един елемент, който смятам за особено важен и който засегнахме в комюникето за медиите.
Може би ви е направило впечатление, че за първи път се повдига проблема с резервния капацитет.
Смятам, че стъпваме върху тънък лед, защото резервният капацитет намалява, а това е проблем. Той прилича на застраховка – не искаме петролните пазари да работят без застраховка.
Затова и се реши, че ако продължим и поемем риска да изчерпим целия наличен резервен капацитет, който по всеобща оценка е нисък и оскъден...
Колко нисък е резервният капацитет? Тази цифра е важна за пазарите.
Зависи как ги изчислявате и каква е използваната методология за дефиниране на резервния капацитет. Споменават се цифри от около 2-3%, което се равнява на 2-3 милиона барела дневно, но зависи дали включвате всички страни членки, дали включвате Иран и Венецуела.
Така че, налице са различни оценки. Но ще кажа, че те са по-ниски от историческия стандарт.
И отчасти това е причината да решим, че с оглед на несигурността не си струва да изчерпим тези резервни капацитети. Ние отдавна предупреждаваме за това.