Вие сте автор на „Стената и моста – страх и възможности след срива“, която изглежда има нещо общо с инфлацията. Но нека първо да ви попитам дали смятате, че вече стигахме пика на инфлацията.
Смятам, че достигнахме инфлационния пик, но Мери Дейли е права като казва, че едва ли е настъпил моментът да обявим края на войната.
Трудното за Фед не е напредъкът, който виждаме до момента, а моментът, когато инфлацията се понижи, да речем до 4% и свалянето ѝ до 2%, до където Пауъл каза, че иска да я свали. Това, според мен, ще изисква много повече действия по отношение на търсенето, отколкото прогнозата на Фед намеква, че са необходими. Така че битката далеч от своя край.
В този смисъл, дали данните от седмицата показват спад в шанса за твърдо приземяване? Повече ли са шансовете за меко приземяване?
Мекото приземяване беше и си остава възможно, но не мисля, че е много вероятно. Зависи какво имате предвид под тези думи.
За да успее Фед да достигне целта си, ще трябва да редуцира общото търсене, ще трябва да охлади трудовия пазар и затова мисля, че ще са необходими повече действия.
Ако анализирате вътрешната прогноза на Фед, информацията зад точковата графика, тя отразява позицията, че безработицата не трябва много да се покачва, лихвите не трябва много да се покачват, а аз не смятам така.
Дори и със смекчаващите данни от седмицата, все още имаме обща годишна инфлация от 8,5%. Какво трябва да се случи, за да отстъпи Фед от повишаването на лихвите?
Има два проблема. Единият е каква част от повишената инфлация е реално свързана с предлагането, с веригата на снабдяване. Разбира се, никой не знае отговора със сигурност, а Фед са по-големи оптимисти от мен, като смятат, че това е по-голямата част от инфлацията.
Вторият е какво ще направи Фед след като излезем от инфлацията дължаща се на търсенето. Ако разгледате базовата инфлация, то ще видите, че тя упорито се задържа висока. Разходите за лично потребление, които Фед следи са много високи и определено над 2%. Така че, Фед има много работа.