Говорим за новите технологии описани в книгата ви и ми се иска да научим нещо повече. Да поговорим за водорасловите пермакултури. Какво представляват те и как отстраняват въглерода от екосистемата?
Водорасловите пермакултури са вариант на обогатяването с желязо. Както казах, важното при океаните е, че когато отглеждате растения и те умрат, потъват и не се губи кислород.
При водорасловите пермакултури, липсващите нутриенти се довеждат от дълбокия океан по голяма тръба, захранвана със слънчева енергия.
Тя консумира много малко енергия.
Част от израсналите водорасли се събират и се продават за 100 долара тона за някои продукти, а останалите водорасли падат на океанското дъно – някои се режат, а други сами падат.
Идеята е проста, трудността е с построяването на конструкцията върху която расте келпа и за която е нужна технология. Но също като обогатяването с желязо, това е търговски продукт и сам се изплаща.
Наричате го търговски продукт. Питам се, ако това е толкова ефикасен метод, къде в него са парите. Задавам въпроса не като циник, а като човек, който иска да знае какво мотивира компаниите, за да направят това, да гарантират бъдещето ни?
Това е интересно предизвикателство. Имаме тези четири метода и всички те са самофинансиращи се. Това е същият модел, който въведе въглеродния диоксид във въздуха.
Компаниите ни продават топлина и енергия, чийто страничен продукт е въглероден диоксид.
С тези четири продукта – морските водорасли, варовика, обогатяването на океаните, което привлича рибите – имаме страничен продукт, който извлича въглеродния диоксид от въздуха.
Предизвикателството, с което се опитваме да се справим в момента е, че се притесняваме да листваме това на отворения пазар, защото клиентът ще каже: чакайте, от това зависи пенсионирането ми.
Искаме да сме сигурни, че хората, които се занимават с това са основно ангажирани с възстановяването на климата за нашите деца и внуци и не се интересуват да печелят пари.