Потъващият златен град, част 1

Високо в планините на Южен Еквадор една нощ в края на миналата година се отвори дупка след свличане.

Дупката, с размер 27 метра диаметър и 30 метра дълбочина, е погълнала няколко исторически сгради през онази нощ и оставила десетки още необитаеми. Тя е продукт на едно единствено нещо – - добив на злато.

Зарума седи върху планина от злато, но тя е на дупки, също като швейцарското сирене.

Тук в Зарума имаме квартали, които могат да се срутят.

Циментът, който поддържа склона зад мен е спешна мярка, предназначена да предотврати поглъщането на по-голяма част от историческия златодобивен град Зарума от огромната дупка, до която стоя.

Зарума се намира на върха на богата на злато скала с една от най-чистите жили в света. Една обикновена златна мина дава само около 3 или 5 грама на всеки тон изкопана пръст. Това е все едно да намерите няколко зърна ориз и хиляда килограма пръст. Осем грама на тон означава, че една мина е  от висока категория. Под Зарума има жили, които дават по 500 грама на тон. Това е незаконен вход на мината, затворен от правителството.

Около хиляда години, преди идването на инките, хората са добивали злато в района. Иван Нунез е инженер, който е дошъл, за да стабилизира града. Но той признава, че служителите не знаят къде са всички места, където се копае.

Освен обичайните входове към мината, които са изследвани, има и много незаконни, и те дават достъп до жилите. Но има множество входове и дори не знаем всичките. Имаме карта  на всички проходи към мината, които знаем.