Валутните войни. Дефолти по държавния дълг. Какво става с ESG?
Ето три неща, които да следите на пазарите тази седмица.
Валутни войни
Преди десетилетие тогавашният финансов министър на Бразилия обвини другите страни във водене на валутна война, защото според него нарочно са отслабвали валутите си, за да подкрепят ръста.
Но през 2022г идеята за валутна война бе обърната с главата надолу. Политиците приветстват по-силните валути, с които искат да останат защитени от вносната инфлация.
Затова политици от ЕС и Великобритания страдат от по-слабите си валути.
Дефолти по държавния дълг
Затягането на финансовите условия и последствията от войната в Украйна увеличава риска от още дефолти по плащанията по суверенните облигации.
Според рейтинговите агенции вносителите на суровини от развиващите се пазари са изправени пред най-голям риск, защото се борят с по-скъпите храни и горива.
Шри Ланка вече обяви дефолт. Кредиторите бързат да преструктурират дълга й, докато страната потъва във все по-задълбочаваща се хуманитарна криза.
Какво става с ESG?
Регулаторният натиск над това, което наистина се брои за устойчиво може да спре инвестиционните мениджъри да стартират повече ESG фондове. Въпреки че клиентите им ги търсят.
Мениджърите на активи вече се опитват да се адаптират към новите регулации за устойчивост, а те постоянно се променят. Това може да предизвика промяна в паричните потоци, насочени към зелени фондове, чиито управлявани активи растат до над 2 трлн долара.